9.06.2019 г., 19:13  

Посветено на всички учители

719 0 0

 

 

ПОСВЕТЕНО НА ВСИЧКИ УЧИТЕЛИ

Учителю, с обич пред теб, днес свеждаме глава,
признателните твои ученици от всички времена,
защото ти дари ни с крила от зряща светлина,
която и в най-облачни дни пак в нас слънчево пее,
от нищо и от никого непобедима с бял огън грее.
Учителю, с уважение пред теб, днес свеждаме глава,
ти винаги ще грееш като свиден спомен в нашите сърца,
от светлата магия на твоите вълшебни камбанени слова,
са се раждали героите велики на славните ни времена,
извоювали в храбри битки с бяло безсмъртие свобода.
Учителю, с признателност пред теб, днес свеждаме глава,
за всичко , което ти ни даде, искрено благодарим сега,
за словата твои родолюбиви, които пробуждаха сърца
и вееха в балкана роден бунтовни победни знамена,
за да я има днес нашата България на картата на света.
Учителю, на тебе сме длъжници, знаем го добре това,
ние, признателните твои ученици от всички времена,
днес поклон ти правим и ще пазим за теб спомен жив,
във всички наши дни ще грее с блясък винаги красив,
като бял компас ще сочи верен път на всеки кръстопът.
Учителю, пред твоя подвиг свят, бледнеят моите слова,
но знам,че през вековете гледаш с очите на всеки жив,
затова на теб не ти е нужен лъскав паметник красив,
защото ти самият си безсмъртие,слънце,крила,светлина,
защото всичките награди,медали,светска суета,слава,пари,
са нищо пред усмивката щастлива в детските искрени очи.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кръстина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...