Kas
8 7
2 мар. 2011 г., 21:43

Посякох 

  Поэзия
647 0 8

           Посякох

 

Посякох нощта медиално -

гнетеше ме някакъв плач.

Не беше клане ритуално,

а само забава с бръснач.

 

От раната бликна мастило -

стрелки нарисувах навред.

Не знаех къде си се скрило,

светило. Не виждам напред.

 

Разбирам, че няма угроза

слепецът-глупец да съм аз.

Нощта е изсъхнала роза.

Вървя по последния час.

 

По острия ръб на света си,

родил се от скучна игра,

ще стъпвам без страх от смъртта си -

нали всичко друго умря...

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??