Посякох
Посякох
Посякох нощта медиално -
гнетеше ме някакъв плач.
Не беше клане ритуално,
а само забава с бръснач.
От раната бликна мастило -
стрелки нарисувах навред.
Не знаех къде си се скрило,
светило. Не виждам напред.
Разбирам, че няма угроза
слепецът-глупец да съм аз.
Нощта е изсъхнала роза.
Вървя по последния час.
По острия ръб на света си,
родил се от скучна игра,
ще стъпвам без страх от смъртта си -
нали всичко друго умря...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
