2 мар. 2011 г., 21:43
Посякох
Посякох нощта медиално -
гнетеше ме някакъв плач.
Не беше клане ритуално,
а само забава с бръснач.
От раната бликна мастило -
стрелки нарисувах навред.
Не знаех къде си се скрило,
светило. Не виждам напред.
Разбирам, че няма угроза
слепецът-глупец да съм аз.
Нощта е изсъхнала роза. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация