Посякох
Посякох нощта медиално -
гнетеше ме някакъв плач.
Не беше клане ритуално,
а само забава с бръснач.
От раната бликна мастило -
стрелки нарисувах навред.
Не знаех къде си се скрило,
светило. Не виждам напред.
Разбирам, че няма угроза
слепецът-глупец да съм аз.
Нощта е изсъхнала роза.
Вървя по последния час.
По острия ръб на света си,
родил се от скучна игра,
ще стъпвам без страх от смъртта си -
нали всичко друго умря...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
