Поточето
Поточе бистро бърза и не спира
и ден и нощ забързано е все.
От где извира и къде отива –
като живота то безспир тече.
Моравата край него е зелена,
а мостчето – да минеш крачка, две.
И сякаш слязла цялата Вселена –
оглежда се. И синьото небе.
Поточето какво ли то не знае,
то пази всичко в своите води,
а тайните отнася ги до края
и само нощем тихо ромоли.
За мигове, илюзии и зима…
Огньове, и жарава, и искра.
Поточето събрало да ги има –
все някой ще се сгрее от това…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ани Иванова Все права защищены
