27.11.2020 г., 21:13 ч.
Поточето
Поточе бистро бърза и не спира
и ден и нощ забързано е все.
От где извира и къде отива –
като живота то безспир тече.
Моравата край него е зелена,
а мостчето – да минеш крачка, две.
И сякаш слязла цялата Вселена –
оглежда се. И синьото небе.
Поточето какво ли то не знае,
то пази всичко в своите води,
а тайните отнася ги до края
и само нощем тихо ромоли.
За мигове, илюзии и зима…
Огньове, и жарава, и искра.
Поточето събрало да ги има –
все някой ще се сгрее от това…
© Ани Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Приказно, греещо поточе си нарисувала. Чисто, прозрачно, скокливо. Изобразила си красива природна картина. Виждам моравата, поточето, което тече през нея, синьото небе, вечното движения на нещата. Имаш свой стил на писане, който вече разпознавам. Пишеш пречистващо и нежно! А защо няма коментари не знам. Сякаш за хората е трудно да си изчистят грапавините и да се гмурнат в тази чистота на изказа. Или смятат темата за поточето незначителна, сякаш и нашия живот не е едно поточе, което тече неспирно и все бърза за някъде.
-
Благодаря, ще го поправя
-
Хубаво
Само финалните два реда, помисли си
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
