В поток от хора движа се без време,
облечени във същност сива...
Да съм различна е огромно бреме,
да съм дива, непоколебима!
Сякаш всички черно бели са ми,
с опитомени, стъклени сърца!
Изричат се с омраза пълни думи
и все по-често от деца!
Аз се уча да живея, да се радвам, да обичам,
а съжалителния присмех,
когато гласно го изричам ,
с куршум сърцето ми пронизва, всеки тук е безразличен! ...