Поток

Jul 18, 2014, 10:06 AM

Poetry » Phylosophy

434 0 2

В поток от хора движа се без време,

облечени във същност сива...

Да съм различна е огромно бреме,

да съм дива, непоколебима!

Сякаш всички черно бели са ми,

с опитомени, стъклени сърца!

Изричат се с омраза пълни думи

и все по-често от деца!

Аз се уча да живея, да се радвам, да обичам,

а съжалителния присмех,

когато гласно го изричам ,

с куршум сърцето ми пронизва, всеки тук е безразличен!

В потока липсва нужда за любов,

за ново знание, приятелство, утеха,

различният изпраща своя зов,

но пътят е затворен към успеха!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Katriona (Кети Рашева)

2014-07-19T09:11:48+03:00

Заставам зад казаното от Северина. Познавам озлоблението на тийнейджърските самотни години, затова също ти пожелавам светлина в живота ти. Научи се да обичаш, само така може да се живее!
selene727 (Северина Даниелова)

2014-07-18T18:07:50+03:00

Светът е такъв какъвто си ти. Казвам ти го, защото съм била в твоето положение, не си дърво-философствам безсмислици Обикни себе си, за да те обичат и другите. Не очаквай да получаваш светлина, ако не я даряваш, това е нейното предназначение. Мислите също са огромен фактор... поправка: мислите са единственият фактор (: Светлина и мир ти пожелавам!