Земята се насели от обидени.
Земята беше вече тясна къща.
А Бог опита да размекне глината
с потоп, от който птиците се връщат.
Но виното подвеждаше очите им
и те не разпознаваха палача си.
И често подминаваха Спасителя
със безразличие на минувачи.
Земята се страхуваше от егото
на няколко милиарда заблудени.
Не ги ловяха погледи и дрегери –
в сърцата им живееха съмнения.
Потопът вече никого не плашеше.
Светът се сви. Една ръка изстина,
преди да посади у минувачите
по стръкче мир и клонка от маслина.
© Елена Биларева Все права защищены