8 июн. 2017 г., 18:33

Потоп 

  Поэзия » Другая
3332 25 37

Земята се насели от обидени.

Земята беше вече тясна къща.

А Бог опита да размекне глината

с потоп, от който птиците се връщат.

Но виното подвеждаше очите им

и те не разпознаваха палача си.

И често подминаваха Спасителя

със безразличие на минувачи.

Земята се страхуваше от егото

на няколко милиарда заблудени.

Не ги ловяха погледи и дрегери –

в сърцата им живееха съмнения.

Потопът вече никого не плашеше.

Светът се сви. Една ръка изстина,

преди да посади у минувачите

по стръкче мир и клонка от маслина.

© Елена Биларева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??