Jun 8, 2017, 6:33 PM

Потоп 

  Poetry » Other
2853 25 36

Земята се насели от обидени.

Земята беше вече тясна къща.

А Бог опита да размекне глината

с потоп, от който птиците се връщат.

Но виното подвеждаше очите им

и те не разпознаваха палача си.

И често подминаваха Спасителя

със безразличие на минувачи.

Земята се страхуваше от егото

на няколко милиарда заблудени.

Не ги ловяха погледи и дрегери –

в сърцата им живееха съмнения.

Потопът вече никого не плашеше.

Светът се сви. Една ръка изстина,

преди да посади у минувачите

по стръкче мир и клонка от маслина.

© Елена Биларева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??