9 нояб. 2008 г., 12:14

Потребни 

  Поэзия » Любовная
584 0 10
 

В полумрака с теб сме двама,

преплели пръсти и мълчим.

Притворили очи в блаженство,

в тишината близостта - искри.

Във топлата съпружеска прегръдка,

във синкавия здрачен полумрак,

сърцето ми в сърцето ти наднича,

в копнеж душата дава своя знак.

Прииждаш в мен с лъчи сребристи,

и случваш ми се нежно, с огън тих.

Проходил в моята безбрежност,

с желана мисъл и омаен звън.

 

Как всеки миг любов ни е потребен,

да пребъдем и през следващите дни.

И нищо,че лицата остаряват...

По-ценно е обичта да съхраним.

© Здравка Бонева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??