9.11.2008 г., 12:14 ч.

Потребни 

  Поезия » Любовна
582 0 10
 

В полумрака с теб сме двама,

преплели пръсти и мълчим.

Притворили очи в блаженство,

в тишината близостта - искри.

Във топлата съпружеска прегръдка,

във синкавия здрачен полумрак,

сърцето ми в сърцето ти наднича,

в копнеж душата дава своя знак.

Прииждаш в мен с лъчи сребристи,

и случваш ми се нежно, с огън тих.

Проходил в моята безбрежност,

с желана мисъл и омаен звън.

 

Как всеки миг любов ни е потребен,

да пребъдем и през следващите дни.

И нищо,че лицата остаряват...

По-ценно е обичта да съхраним.

© Здравка Бонева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??