Потребни
В полумрака с теб сме двама,
преплели пръсти и мълчим.
Притворили очи в блаженство,
в тишината близостта - искри.
Във топлата съпружеска прегръдка,
във синкавия здрачен полумрак,
сърцето ми в сърцето ти наднича,
в копнеж душата дава своя знак.
Прииждаш в мен с лъчи сребристи,
и случваш ми се нежно, с огън тих.
Проходил в моята безбрежност,
с желана мисъл и омаен звън.
Как всеки миг любов ни е потребен,
да пребъдем и през следващите дни.
И нищо,че лицата остаряват...
По-ценно е обичта да съхраним.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Здравка Бонева Всички права запазени
