16 янв. 2010 г., 00:27

Потушен огън 

  Поэзия » Любовная
441 0 0

Тънеш в яма от пепел, бездънна.

Не се бориш, потъваш безшумно.

Зловеща тишина те заобикаля,

а пламъкът в сърцето ти бавно догаря.

 

Пламъкът, дето до вчера във теб искреше

и сърцето ти в ритъм със него туптеше.

Любов движеше тез двете неща.

Любов, сега заместена с празнота.

 

Къде си, огън, къде си, любов?

Защо не откликвате на отчаяния ми зов?

Моля, обратно върнете се в мен,

че тлея и гасна ден подир ден.

© Михаела Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??