Потушен огън

Тънеш в яма от пепел, бездънна.

Не се бориш, потъваш безшумно.

Зловеща тишина те заобикаля,

а пламъкът в сърцето ти бавно догаря.

Пламъкът, дето до вчера във теб искреше

и сърцето ти в ритъм със него туптеше.

Любов движеше тез двете неща.

Любов, сега заместена с празнота.

Къде си, огън, къде си, любов?

Защо не откликвате на отчаяния ми зов?

Моля, обратно върнете се в мен,

че тлея и гасна ден подир ден.