Тънеш в яма от пепел, бездънна.
Не се бориш, потъваш безшумно.
Зловеща тишина те заобикаля,
а пламъкът в сърцето ти бавно догаря.
Пламъкът, дето до вчера във теб искреше
и сърцето ти в ритъм със него туптеше.
Любов движеше тез двете неща.
Любов, сега заместена с празнота.
Къде си, огън, къде си, любов?
Защо не откликвате на отчаяния ми зов?
Моля, обратно върнете се в мен,
че тлея и гасна ден подир ден.
© Михаела All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
