Jan 16, 2010, 12:27 AM

Потушен огън 

  Poetry » Love
432 0 0

Тънеш в яма от пепел, бездънна.

Не се бориш, потъваш безшумно.

Зловеща тишина те заобикаля,

а пламъкът в сърцето ти бавно догаря.

 

Пламъкът, дето до вчера във теб искреше

и сърцето ти в ритъм със него туптеше.

Любов движеше тез двете неща.

Любов, сега заместена с празнота.

 

Къде си, огън, къде си, любов?

Защо не откликвате на отчаяния ми зов?

Моля, обратно върнете се в мен,

че тлея и гасна ден подир ден.

© Михаела All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??