Тънеш в яма от пепел, бездънна.
Не се бориш, потъваш безшумно.
Зловеща тишина те заобикаля,
а пламъкът в сърцето ти бавно догаря.
Пламъкът, дето до вчера във теб искреше
и сърцето ти в ритъм със него туптеше.
Любов движеше тез двете неща.
Любов, сега заместена с празнота.
Къде си, огън, къде си, любов?
Защо не откликвате на отчаяния ми зов?
Моля, обратно върнете се в мен,
че тлея и гасна ден подир ден.