Потърси ме... там
Там, където - реката се целува с морето,
ще ме намериш, чакам те от векове.
Бродих скитнически по бреговете,
молитвено допряла своите ръце.
Там, където - слънцето залязва уморено,
постлала съм ти с обич аз легло,
в него сгушила съм се стаено
и ти пиша пак, поредното писмо.
Там, където е домът на всички ледове,
стоя премръзнала и теб тъгувам.
Разказвам им на северните ветрове -
как не спя и с годините будувам.
Там, където от небето се изливат
най-чистите, моминските сълзи,
между облаците тайно съм се скрила
и се моля - надалеко да ме скриеш ти!
Там, където - Вярата живее във душите,
но не сама, а с двете си сестри...
при тях изпратих по гълъб и мечтите -
с бележка кратка: "Мене потърси"!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Людмила Нилсън Все права защищены
