15 дек. 2013 г., 21:30
Потърсих те
Потърсих те
Потърсих се в очите ти.
Прашинки тишина
във тишината.
Късче продължение
в гнездо на гълъб.
Потърсих се.
Светулчината обич
на ръцете ти
помилва спомена.
Заключени следи
дълбаят прага
на заключена врата.
Орисници гадаят минало,
а нощите какво са
без звезди?
Потърсих се в душата ти.
Заплетен лабиринт
от мигове,
били и бъдещи.
Излитат гларуси;
със полъх на мъгла.
Парченце светлина -
да сгрява пътя ти
към моята
отрекла се съдба.
© Лакрима Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Този стих се заби като стрела във мен! Толкова е силен и пронизващ! Поздрав!
-
Хубаво!!
-
Боян,Валентина,Красимира,благодаря ви,че се отбихте!
Краси,благодаря и на теб!Много!! -
Красив, увличащ лабиринт!
Поздрав! -
Докосващ стих и запомнящ! Поздрав!
-
Толкова красиво...
-
Много изящно и красиво!
-
Аз ти благодаря за топлите думи,Жени!!!
-
великолепно и много топло стихо! благодарна съм, че имах възможността да те прочета! Поздрави за таланта!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Васко,благодаря ти за топлите думи!Всъщност,това стихотворение е нещо като„съдържание“на малка част от творчеството ми,в него има заглавия на творби или ред,а израза„светулчина обич“ е заглавието на първата ми стихосбирка.