15.12.2013 г., 21:30

Потърсих те

1.3K 0 10

     Потърсих те

 

Потърсих се в очите ти.

Прашинки тишина 

във тишината.

Късче продължение

в гнездо на гълъб.

Потърсих се.

Светулчината обич

на ръцете ти

помилва спомена.

Заключени следи

дълбаят прага

на заключена врата.

Орисници гадаят минало,

а нощите какво са

без звезди?

Потърсих се в душата ти.

Заплетен лабиринт

от мигове,

били и бъдещи.

Излитат гларуси;

със полъх на мъгла.

Парченце светлина -

да сгрява пътя ти

към моята

отрекла се съдба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лакрима Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,Светле!
    Васко,благодаря ти за топлите думи!Всъщност,това стихотворение е нещо като„съдържание“на малка част от творчеството ми,в него има заглавия на творби или ред,а израза„светулчина обич“ е заглавието на първата ми стихосбирка. Бях решила да е нещо като прощално и да спра да пиша..просто не вярвах в себе си,но ето,че после дойдоха още 2 стихосбирки,а сега и четвъртата е на път!
  • Този стих се заби като стрела във мен! Толкова е силен и пронизващ! Поздрав!
  • Хубаво!!
  • Боян,Валентина,Красимира,благодаря ви,че се отбихте!
    Краси,благодаря и на теб!Много!!
  • Красив, увличащ лабиринт!
    Поздрав!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...