15.12.2013 г., 21:30

Потърсих те

1.3K 0 10

     Потърсих те

 

Потърсих се в очите ти.

Прашинки тишина 

във тишината.

Късче продължение

в гнездо на гълъб.

Потърсих се.

Светулчината обич

на ръцете ти

помилва спомена.

Заключени следи

дълбаят прага

на заключена врата.

Орисници гадаят минало,

а нощите какво са

без звезди?

Потърсих се в душата ти.

Заплетен лабиринт

от мигове,

били и бъдещи.

Излитат гларуси;

със полъх на мъгла.

Парченце светлина -

да сгрява пътя ти

към моята

отрекла се съдба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лакрима Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,Светле!
    Васко,благодаря ти за топлите думи!Всъщност,това стихотворение е нещо като„съдържание“на малка част от творчеството ми,в него има заглавия на творби или ред,а израза„светулчина обич“ е заглавието на първата ми стихосбирка. Бях решила да е нещо като прощално и да спра да пиша..просто не вярвах в себе си,но ето,че после дойдоха още 2 стихосбирки,а сега и четвъртата е на път!
  • Този стих се заби като стрела във мен! Толкова е силен и пронизващ! Поздрав!
  • Хубаво!!
  • Боян,Валентина,Красимира,благодаря ви,че се отбихте!
    Краси,благодаря и на теб!Много!!
  • Красив, увличащ лабиринт!
    Поздрав!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...