15 dic 2013, 21:30

Потърсих те

1.3K 0 10

     Потърсих те

 

Потърсих се в очите ти.

Прашинки тишина 

във тишината.

Късче продължение

в гнездо на гълъб.

Потърсих се.

Светулчината обич

на ръцете ти

помилва спомена.

Заключени следи

дълбаят прага

на заключена врата.

Орисници гадаят минало,

а нощите какво са

без звезди?

Потърсих се в душата ти.

Заплетен лабиринт

от мигове,

били и бъдещи.

Излитат гларуси;

със полъх на мъгла.

Парченце светлина -

да сгрява пътя ти

към моята

отрекла се съдба.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лакрима Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря,Светле!
    Васко,благодаря ти за топлите думи!Всъщност,това стихотворение е нещо като„съдържание“на малка част от творчеството ми,в него има заглавия на творби или ред,а израза„светулчина обич“ е заглавието на първата ми стихосбирка. Бях решила да е нещо като прощално и да спра да пиша..просто не вярвах в себе си,но ето,че после дойдоха още 2 стихосбирки,а сега и четвъртата е на път!
  • Този стих се заби като стрела във мен! Толкова е силен и пронизващ! Поздрав!
  • Хубаво!!
  • Боян,Валентина,Красимира,благодаря ви,че се отбихте!
    Краси,благодаря и на теб!Много!!
  • Красив, увличащ лабиринт!
    Поздрав!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...