svetlamila (Светла)
65 151
16 июн. 2013 г., 21:57

Потъване, оцеляване 

  Поэзия » Другая
828 0 5

Той дойде на 29 септември. Валеше.
Нямам представа какво.
Каза, че съм перфектна,
каза, че съм самотна,
каза и други странни, невярни неща.
Той обожаваше различните ми лица,
маски, настроения,
които се променяха през две минути.
Пушихме цигари, сбогувахме се,
потъвахме, оцелявахме,
целувахме се по главната улица
на Роскилде,
рушахме митове, стереотипи, закони,
говорихме за луни, за желания.
Пак валеше. Не знам какво.
Той проникваше в дълбокото на душата ми
като слънчева сонда.
Не помня точно името му.
Нещо с Д. Джеронимо.
Един прекрасен, сънлив индианец.

 

© Светла Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??