Потъване, оцеляване
Той дойде на 29 септември. Валеше.
Нямам представа какво.
Каза, че съм перфектна,
каза, че съм самотна,
каза и други странни, невярни неща.
Той обожаваше различните ми лица,
маски, настроения,
които се променяха през две минути.
Пушихме цигари, сбогувахме се,
потъвахме, оцелявахме,
целувахме се по главната улица
на Роскилде,
рушахме митове, стереотипи, закони,
говорихме за луни, за желания.
Пак валеше. Не знам какво.
Той проникваше в дълбокото на душата ми
като слънчева сонда.
Не помня точно името му.
Нещо с Д. Джеронимо.
Един прекрасен, сънлив индианец.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Всички права запазени
