Потъването на Титаник*

Денят е слънчев, обещава

вълшебства из Безкрайността...

Уверено Титаник плава −

обезумял от суета...

А Океанът е безбрежен –

люлее леко и клонѝ

и даже Вятърът небрежен

лежи на стихнали вълни...

... И плава корабът „Титаник”,

и със кумините дими,

денят пълзи към своя заник,

и бавно вече се стъмнѝ...

Зад него бяла е следата,

с която корабният винт

на пяна развъртял водата

чертае странен лабиринт.

По него, в тази нежна вечер

какво оставил е назад −

сега не мисли никой вече

в мечта за Нов, по – хубав свят...

... А залезът гори в червено

и предвещавайки беда,

но Корабът все настървено

разбива черната вода;

... в нощта зловеща като Дявол

го дебне планина от лед,

но заслепен върви направо –

еуфорѝчно той напред;

... във ресторантите пируват

в едно последно тържество,

и двойки влюбени танцуват −

красиви, прелестни, в тангó;

... мъжете пушат, пият бренди,

мечтаят радостно на глас −

Живот до днес от страсти дребни

разпръсва се като фугас...

А Корабът все тъй се носи

към Айсберга сребристобял;

към гибелта си − без въпроси −

от див възторг неизтрезнял!...

С носа вълните гордо цепи

необуздано все напред

и блъскат го интстинкти слепи

за миг в грамадата от лед...

...За малко стихнали вълните,

Луната, скрила се и тя,

а черен облак пред Звездите

злокобно ослепил нощта...

(...сама през облака преминала

изгаряйки една звезда....)

...Команда късна: Стоп машина!...

...но няма спиране... Съдба!...

Сигнал: „Спасете ни Душите!”**

нощта пронизал изведнаж,

но скрили Корабът вълните

във бездната като мираж...

Усетил вече свойта гибел

той сгърчил немощно снага...

... Един тромпет на борда виел −

потапяйки и Бог в тъга...

В последен курс към дълбините

щом Кораба се устремил –

угаснали и светлините,

но сам тромпета продължил...

А после целият оркестър

на палубата построен

засвирил в хаоса разместен

до: Краят – вече известѐн...

„ Тъй близо сме до тебе Господи.”*

сега и в праведност и в грях –

не се нуждаем от Апостоли,

но все пак ни вземи при тях!...

Епилог:

Кой знае днеска имената

на непотъналите кораби?...

Как блъскала ги е вълната

и със стихии са се борили!...

А някъде по бреговете

те гният бавно, не разбрали,

че в бурите и ветровете –

безсмислено са оцеляли...

18.02.2017.

*Корабът „Титаник” потъва при удар в Айсберг

в нощта на 14. срещу 15.04.1912 година.Потъва

за 2 часа и 20 минути.Загиват 1502 пътници и екипаж.

Капитана потъва заедно с кораба.

Когато в 02.05 часа на 15.04.1912 година лайнеръ бързо

се устремява под водата, корабния оркестър засвирва

(сякаш тематично!) мелодията от хорала***:

„Близо съм до тебе Господи.”

**S.O.S.(англ.: save our souls – спасете душите ни);

международен радиотелеграфичен сигнал за бедствие

на кораб или самолет.

***хорал (лат.choralis): 1.едногласно църковно пеене у

католиците, обикновена на латински; 2.многогласно

църковно пеене у протестантите; 3.музикално произ −

ведение за такова пеене.