Повехнал спомен
1.1K
0
2
Повехнал спомен
Мирис на пшеница остаряла,
като косите на старица побеляла.
Виси на стената мръсна, пожълтяла,
с часовника на времето,
безкрайно овехтяла.
А с поглед единствен настрани,
на закачалката прашна
и сакото старо с паяжините
от онези дни виси...
До масата така е близо
и огледалото над нея
е все така криво.
Провлачва се в него
образът от тогава,
влачи се, проблясва като сянка...
Усеща се мирисът на пшеница остаряла,
като косите на старица побеляла.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цветослава Младенова Все права защищены
