Повехнал спомен
1.1K
0
2
Повехнал спомен
Мирис на пшеница остаряла,
като косите на старица побеляла.
Виси на стената мръсна, пожълтяла,
с часовника на времето,
безкрайно овехтяла.
А с поглед единствен настрани,
на закачалката прашна
и сакото старо с паяжините
от онези дни виси...
До масата така е близо
и огледалото над нея
е все така криво.
Провлачва се в него
образът от тогава,
влачи се, проблясва като сянка...
Усеща се мирисът на пшеница остаряла,
като косите на старица побеляла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветослава Младенова Всички права запазени
