4 mar 2010, 19:16

Повехнал спомен

1.1K 0 2

 

Повехнал спомен

 

 

Мирис на пшеница остаряла,

като косите на старица побеляла.

Виси на стената мръсна, пожълтяла,

с часовника на времето,

безкрайно овехтяла.

А с поглед единствен настрани,

на закачалката прашна

и сакото старо с паяжините

от онези дни виси...

До масата така е близо

и огледалото над нея

е все така криво.

Провлачва се в него

образът от тогава,

влачи се, проблясва като сянка...

Усеща се мирисът на пшеница остаряла,

като косите на старица побеляла.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветослава Младенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...