В мрачна нощ, сред горски лес далечен,
висока кула се издига в тъма.
В нея, окован с верига, бесен
звяр лежи ранен, облечен в самота!
До него, в стъклен похлупак покрита,
черна роза с повехнали листа!
Част от тях опадали са вече,
други крехко се крепят, но докога?
Тази роза не е просто цвете!
Тя е символ на човешката душа!
А пък звяра нявга бил човек е,
потънал в скръб, отлъчен в самота! ...