Повей ми, ветре,
нежно полъхни,
повей и разпилей ме
после събери.
Повей ми тихо
да те чуя
как пееш в нивите изкласили
в чешмяни изворни води
във борове и във ели.
Повей, душата ми не трае
от горите и полята
вест ми донеси
и аромата
в косите ми
ти кротко остави.
© Гери Все права защищены