Повелители на словото
Какво са думите? Раздвижване на вятъра
и звуци съчетали се във нищото.
Забравя ги най-често даже авторът
изплюл ги на живота си в бунището.
Какво да кажем за случайно чулите?
По-бързо и от него това правят...
Във нищото съдбата е на думите,
но малка част във времето остават...
И точно за такива е борбата,
че всеки иска с нещо да се помни,
но смее се на суетата ни съдбата
и трие ни... със камъни надгробни...
А ние се напъваме, напъваме,
и мъчим се полуоргазмено...
Но напъните чужди дали чуваме?
А може би е всичко вече казано?...
Амбиции, тиради, монолози,
но времето отсява неподкупно!
Над гроба ни щом има вечно рози
успяли сме, но толкова е трудно...
Най-често препикават само псета
сред бурените мястото последно,
където равен е банкерът и поетът,
където като дума ще изчезна..
А ти как смяташ? Ще оставиш ли следа,
а може би и цяла магистрала?...
И всъщност, колко трае вечността
по нашата човешка скала?...
Не отговаряй! Думите са вятър!
Нима дори това не схвана вече?
Велик си... като дъх на вентилатор...
И виждам... в своите очи си вечен...
Тук вдигам палец - браво, оптимист!
(Такива много времето погреба...)
За теб светът е само твоят лист,
а за света си... може би, амеба...
*****
Слова поредни в нищото изхрачих
за да ги чуят глухите за тях...
Но пък това е чисто моят начин
да заявя - Аз зная, че съм прах!
14.08.2023.
© Георги Каменов All rights reserved.
