Поверие
Поверие
Счупих! Счупих ли под нозете скалата?
Умори ли се тя да носи моя товар от амбиции?
Падам, но уви - далеч е тревата!
А наблизо (даже) няма приятелски птици.
Няма как да не кажа: падам от своето его,
но пък кой ли не се е подхлъзвал по стръмните сипеи
на коварната нужда да бъде “достоен завинаги"...?
И ти вярвам, и тръгвам към себе си - и постигам мечтите си!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
