Повика ме нощта

15 сент. 2014 г., 10:36

Поэзия

629 0 9

Далечен вик на нощна птица -
сол на старите ми рани,
прелита звездната тъмница,
да кацне в мен с криле прибрани.
Бълнувам – ненаскитан скитник,
земните меридиани
и все се питам упорито -
да тръгна или да остана.
Замина ли – ще ме завръща
всеки вик на нощна птица,
да слушам бялата ми къща
как плаче с клепки от лозници. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Повика ме нощта

Искате да прочетете повече?

Предложения