Повика ме нощта
753
0
9
Далечен вик на нощна птица -
сол на старите ми рани,
прелита звездната тъмница,
да кацне в мен с криле прибрани.
Бълнувам – ненаскитан скитник,
земните меридиани
и все се питам упорито -
да тръгна или да остана.
Замина ли – ще ме завръща
всеки вик на нощна птица,
да слушам бялата ми къща
как плаче с клепки от лозници.
Ако остана – ще се питам
мъртва ли съм или жива.
Животът е роден да скита.
И обич може да убива.
Радост Даскалова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радост Даскалова Все права защищены
