Регина (Радост Даскалова)
374 1425
15.09.2014 г., 10:36 ч.

Повика ме нощта 

  Поезия
555 0 9

Далечен вик на нощна птица -
сол на старите ми рани,
прелита звездната тъмница,
да кацне в мен с криле прибрани.

Бълнувам – ненаскитан скитник,
земните меридиани
и все се питам упорито -
да тръгна или да остана.

Замина ли – ще ме завръща
всеки вик на нощна птица,
да слушам бялата ми къща
как плаче с клепки от лозници.

Ако остана – ще се питам
мъртва ли съм или жива.
Животът е роден да скита.
И обич може да убива.


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за хубавите коментари!
  • Явно, дълбоки са раните...Поздрав !
  • Безпощадно!
  • Много мое настроение! Едно от най–хубавите ти стихотворения според мен!
  • Ех,Радост моя и аз това се питам....
  • Много добре си предала усещането. Браво, Радост!
  • Роси, хареса ми творбата ти - психологична и противопоставяща състоянията, което я прави по-силна! Не искам да повтарям мнението на другите, но кулминацията е във финала.
    Поздравявам те!
  • "Ако остана – ще се питам
    мъртва ли съм или жива.
    Животът е роден да скита.
    И обич може да убива."

    Много точно и изразено по въздействащ начин. Поздравления!
  • Много ми хареса сентенциалният ти финал, Радост:

    "Животът е роден да скита.
    И обич може да убива.",

    както и целия ти стих.

    Поздравление - най-искрено!
Предложения
: ??:??