12 янв. 2012 г., 23:46

Повод за любов

1.4K 1 4

Аз няма да ти позволя да паднеш.

Не си помисляй да се предадеш.

Във себе си дори сам да не вярваш,

аз ще съм близо и ще вярвам в теб.

Когато на ръба си да пропаднеш,

аз ще съм тази, дето ще те спре.

Ръка за помощ, в труден миг подадена,

и истинска надежда, и небе.

И твоя муза, пристан твой, утеха,

любима и приятел, и съдник.

Нирваната във мигове на нежност,

в момент на ярост ще съм твоят вик.

Светулката, посоката сгрешиш ли,

и прошката, когато те боли.

Това е моят начин да обичам.

Не искай друго. Поводът си ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Симеонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...