12.01.2012 г., 23:46

Повод за любов

1.4K 1 4

Аз няма да ти позволя да паднеш.

Не си помисляй да се предадеш.

Във себе си дори сам да не вярваш,

аз ще съм близо и ще вярвам в теб.

Когато на ръба си да пропаднеш,

аз ще съм тази, дето ще те спре.

Ръка за помощ, в труден миг подадена,

и истинска надежда, и небе.

И твоя муза, пристан твой, утеха,

любима и приятел, и съдник.

Нирваната във мигове на нежност,

в момент на ярост ще съм твоят вик.

Светулката, посоката сгрешиш ли,

и прошката, когато те боли.

Това е моят начин да обичам.

Не искай друго. Поводът си ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...