ПОВОЙ
Роди ми се усмивка - Боже мой!
За първи път от толкова години.
Сега ми трябва топличък повой
да я увия, за да не изстине.
Ще бъде вече моя рожба тя -
усмивката, родена с много мъка.
Като букет от дъхави цветя
ще ме краси. Но моята заръка
към всеки, който иска да роди
усмивка на лицето си прекрасна:
Заченеш ли приятелю, помни,
повой ти трябва, за да не угасне!
Намериш ли, то дълго я пази.
Ще имаш нужда винаги от нея!
Усмивката в душата не тежи!
Тя в трудностите само ще те грее...
За първи път от толкова години.
Сега ми трябва топличък повой
да я увия, за да не изстине.
Ще бъде вече моя рожба тя -
усмивката, родена с много мъка.
Като букет от дъхави цветя
ще ме краси. Но моята заръка
към всеки, който иска да роди
усмивка на лицето си прекрасна:
Заченеш ли приятелю, помни,
повой ти трябва, за да не угасне!
Намериш ли, то дълго я пази.
Ще имаш нужда винаги от нея!
Усмивката в душата не тежи!
Тя в трудностите само ще те грее...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
