Jun 18, 2007, 6:54 PM

ПОВОЙ

Poetry

913 0 20

Роди ми се усмивка - Боже мой!
За първи път от толкова години.
Сега ми трябва топличък повой
да я увия, за да не изстине.

Ще бъде вече моя рожба тя -
усмивката, родена с много мъка.
Като букет от дъхави цветя
ще ме краси. Но моята заръка

към всеки, който иска да роди
усмивка на лицето си прекрасна:
Заченеш ли приятелю, помни,
повой ти трябва, за да не угасне!

Намериш ли, то дълго я пази.
Ще имаш нужда винаги от нея!
Усмивката в душата не тежи!
Тя в трудностите само ще те грее...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Смиф (Валентин Евстатиев)

Усмивката е едно от най-ценните неща на тоя свят. Прекрасно си го казал!

2007-06-20T18:00:09+03:00
Aneta_kz (Анета)

Ауу, страхотен стих!
Поздрави за него и много, много усмивки от мен!

2007-06-19T13:38:46+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Усмивката в душата не тежи - Носи я с любов ! Умивка и от мен!

2007-06-19T11:42:58+03:00
my_smile (КМ)

Една усмивка и от мен,загърната добре и пазена. Хубав стих

2007-06-19T09:52:31+03:00
evropa (Нели)

усмихвай се дори на сън!!1поздрав!

2007-06-19T08:10:01+03:00