13 янв. 2017 г., 12:36  

Повярвай...

1.2K 2 4

 

Повярвай...

 

“Това, което спасява човек, е да направи стъпка. После още една.” - Антоан дьо Сент Екзюпери

 

Чувствам, че сърцето ти днес не вярва

за първи път не вярва, но моето те обича.

Може би няма смисъл вече да се плаче.

Не плачи. Аз също няма. Но, това е плачем.

 

Може би е само страхът от разстоянието.

Когато сме надалече, но дори и тогава...,

обич моя, знай наблизо сме. Каквото и да

се случва аз съм до теб, където и да е...

 

Повярвай, сърцето ми бие с вълнение...

Защото сега то те обича само теб.

И е готово да ти се отдаде то ще се

грижи за теб и ще те защитава...

 

Просто вярвай в любовта ми

Никога не се съмнявай, че тя

винаги ще бъде и вътре в мен.

Въпреки това, което се случва.
 

И ако днес припаднеш пред живота

То ще те излекува, като те прегърне

Само повярвай в него, че те обожава.

че твоето никога няма да плаче само...

 

Моля те, в очите ми повярвай.

В това, което носят в себе си.

В това, което правят за теб,

а самите те не си го представят.

 

Повярвай в мен! Повярвай в мен!

За мен няма друг. И нещо друго, което

вече знаеш - Това е най - чистото в нас.

Ние сме огъня, осветяващ въздуха.

 

 

Благодаря ти, че повярва в мен, когато не вярвах в никого, дори в самата в себе си. Повярва ми, когато не повярвах в теб и осъзнах...значението на вярата.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Бележки на автора : Любовта, независимо каква е, във всичките и видове се гради върху вярата, доверието и надеждата. Понякога губим пътя към тази вяра, заради грешките си, вътрешните ни страхове, неизличимите в нас досега болки или нещата, които се случват около нас. Понякога сме объркани. И грешим пак и пак. Най простите чувства като любовта, дори и тях ги усложняваме, а всъщност те са най - чистото и истинско нещо в нас. И затова те винаги се завръщат и завръщат и нас в нашата посока. Не непременно правилната, но тази, която трябва да бъдем, за да продължим напред, обградени от обичта на любимите хора. И щом веднъж сме повярвали, пак ще повярваме, въпреки всичко, въпреки нас самите. Думите и делата ни ще ни издадат, макар че...когато се вярва просто се вярва. Вярата е нещо много по - духовно от всички думи и дела на света. Те не и стигат. И в същото време провокира в нас нещо толкова просто и красиво и не иска много от нас.

Мъдрите хора са казали, че очите са прозорецът, пътят, огледалото към душата и изворът на цялата истина. Така е.

Замислите се колко по - просто и истинско ще е всичко, (във този вече е без друго сложен свят,) ако се вгледаме в очите на човека срещу нас? И дори, ако се вгледаме в своите собствени очи? Просто трябва да повярваме в нещо, в някой. Имаме нужда. И тази вяра да не обхваща само представата ни за света, за Бог, за човека, за вселената. Нека се оставим да повярваме в нещо повече от нас самите, но първо в себе си и това, което виждаме и мислим. Да повярваме в чувствата. Пък каквото ще да става. Вярата е един от най - големите синоними на любовта и без вяра сме загубени, както и без любов...

Когато няма вяра, дори и любов няма или тази която я има ни се струва прекалено малко и започваме тогава да мислим, че тя е даденост или нещо което се определя в количеството. А не е така. И ако вярата не ни е нужна, защо има моменти, в които другите вярват в нас, когато ние не вярваме в себе си или в тях?

Затова повярвай!

 

Комментарии

Комментарии

  • Аделайд! Марина! Звездичке! Нямам думи...
    Да ви кажа благодаря е малко...
  • Еха... Няма как да не ти...
  • !
  • Господи, Лили... Такава чувственост, такава страстна и всепоглъщаща любов... Прекрасна изповед, прекрасно изпълнение!... Бележката ти ме просветли и ме трогна дълбоко и най-вече истински! От това имах нужда... БлагоДаря Ти!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...