8 авг. 2023 г., 17:44

Поздрав

341 0 0

 

   

 

Какво си казаха сърцата ни,

когато оставих оранжевото растение

на масата, до книгите: фонтанът ръмжеше,

перуанците хранеха душите на дедите си

с музика, трамваят летеше; (дъгата!);

хората вървяха, отдалеч още виждаха

двете весели опашчици, свободно плаваща,

оранжева коса, спираха - очите ти!-

и разговаряха с теб; дърветата пееха,

тротоарът гледаше, слънцето се смееше

дъхаво след дъжда, небето бе светло, чисто,

с бели облачета - дъгата!- и планина в сняг, синьо;

не се страхувах, гледахме се – очите ти!-

и се усмихвахме…(тишина); и си тръгнах;

какво си казаха сърцата ни?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...