Поздрав от миналото

  



                                                               Здравей, Мъник!
                                                    И цялата се разтрепервах.
                                                    Нали така ме поздравяваше тогаз?
                                                               Здравей, любими!
                                                    Преглъщах. С поглед те измервах,
                                                    за да потъна в твоето огромно Аз.


                                                 Ако отново с теб се срещнем,
                                                 дали ще бъда онзи - същия Мъник?
                                                 Дали отново ще простя?
                                                                                               Да, може би.
                                                Но слабостта ще трае миг -
                                                        един мъничък миг неуловим.
                                                Дори и ти не би го забелязал!
 

                                                         Здравей, Мъник!
                                              Здравей, но кой е малък тук?
                                              Защо ли трепвам пък тогаз.
                                              Нима отново трябва да се търся
                                              във твоето огромно, някак пусто,
                                                                                                           малко Аз!