Поздрав от миналото

Apr 3, 2008, 9:24 PM

Poetry » Love

577 0 2

                                                               Здравей, Мъник!
                                                  И цялата се разтрепервах.
                                                    Нали така ме поздравяваше тогаз?
                                                               Здравей, любими!
                                                    Преглъщах. С поглед те измервах,
                                                    за да потъна в твоето огромно Аз.

                                                 Ако отново с теб се срещнем,
                                                 дали ще бъда онзи - същия Мъник?
                                                 Дали отново ще простя?
                                                   Да, може би.
                                                Но слабостта ще трае миг -
                                                        един мъничък миг неуловим.
                                                Дори и ти не би го забелязал!

                                                         Здравей, Мъник!
                                              Здравей, но кой е малък тук?
                                              Защо ли трепвам пък тогаз.
                                              Нима отново трябва да се търся
                                              във твоето огромно, някак пусто,
                                                                                                           малко Аз!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-04-05T21:36:03+03:00

Ех, че хубаво!
Браво! с обич, Илзе.
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2008-04-03T22:05:11+03:00

Здравей, Мъник с пълно Аз!
Прекрасен стих!