Позна ли я?
760
0
0
Колекционираш сърца,
в съкровищница без лица.
Не четеш мисли, но усещаш студа.
Място не остана.
Заобича по челото потта.
Отне ги, за да дариш им топлота.
И един да съжалява,
кому е нужно това.
Щом да ги опазиш, вече си дошла.
В очите им отрова,
упорита сълза.
Последната надежда, позна ли я?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стефани Все права защищены
