Познах те
Познах те сред пътеките безкрайни
във спомена на вечна самота
и влюбих се във теб самата
познала те съдбата... усетила страха.
Макар и неразбрана за повечето хора,
стоиш и чакаш в мирните поля....
Отмаря си сама... тя дебнеща с подкова
... обляна във лъчи на любовта.
Стоиш и чакаш с капка от отрова
стоиш и чакаш своята съдба...
развяла се в простора
платила си залога....
-Обичам те!
-Обичай ме!
-Ела със мен...
на някоя звезда !
във спомена на вечна самота
и влюбих се във теб самата
познала те съдбата... усетила страха.
Макар и неразбрана за повечето хора,
стоиш и чакаш в мирните поля....
Отмаря си сама... тя дебнеща с подкова
... обляна във лъчи на любовта.
Стоиш и чакаш с капка от отрова
стоиш и чакаш своята съдба...
развяла се в простора
платила си залога....
-Обичам те!
-Обичай ме!
-Ела със мен...
на някоя звезда !
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диан Гочев Все права защищены
.... няма значение
