Познах те сред пътеките безкрайни
във спомена на вечна самота
и влюбих се във теб самата
познала те съдбата... усетила страха.
Макар и неразбрана за повечето хора,
стоиш и чакаш в мирните поля....
Отмаря си сама... тя дебнеща с подкова
... обляна във лъчи на любовта.
Стоиш и чакаш с капка от отрова
стоиш и чакаш своята съдба...
развяла се в простора
платила си залога.... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up