Познах те...
Познах те... Както никога красив,
надвиснал си над мен като стихия,
събудена от вятъра игрив
с ръцете твои - пясъчна магия.
Поисках те... Както преди...
Да ме разкъсаш с устни, безпощадно,
да ме убиваш нежно със очи,
да ме опиваш и още да съм жадна.
Проклех те някога... Сега
си искам клетвата обратно.
На твоята любов със две лица
оставам пленница смирена. Безвъзвратно.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивелина Димитрова Все права защищены
