Познах те...
Познах те... Както никога красив,
надвиснал си над мен като стихия,
събудена от вятъра игрив
с ръцете твои - пясъчна магия.
Поисках те... Както преди...
Да ме разкъсаш с устни, безпощадно,
да ме убиваш нежно със очи,
да ме опиваш и още да съм жадна.
Проклех те някога... Сега
си искам клетвата обратно.
На твоята любов със две лица
оставам пленница смирена. Безвъзвратно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Димитрова Всички права запазени
