Nov 8, 2007, 8:39 AM

Познах те...

  Poetry » Love
1.6K 0 14

Познах те... Както никога красив,

надвиснал си над мен като стихия,

събудена от вятъра игрив

с ръцете твои - пясъчна магия.

Поисках те... Както преди...

Да ме разкъсаш с устни, безпощадно,

да ме убиваш нежно със очи,

да ме опиваш и още да съм жадна.

Проклех те някога... Сега

си искам клетвата обратно.

 На твоята любов със две лица

оставам пленница смирена. Безвъзвратно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...