Познах те... Както никога красив,
надвиснал си над мен като стихия,
събудена от вятъра игрив
с ръцете твои - пясъчна магия.
Поисках те... Както преди...
Да ме разкъсаш с устни, безпощадно,
да ме убиваш нежно със очи,
да ме опиваш и още да съм жадна.
Проклех те някога... Сега
си искам клетвата обратно.
На твоята любов със две лица
оставам пленница смирена. Безвъзвратно.
© Ивелина Димитрова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
