Познавах те преди
Откривах те в смъртта преди да дойдеш.
В огризки от изплюти времена
отдавна сме се слели. Бронебойно.
Познавах те преди да се родя.
Къде вървя, преди да ме ме прегърнеш?
Кошмарно, безвъзвратно закъсня.
Не виждаш ли в какво си се превърнал?
В гротескните си пътища съдбата
във сфера суета те е погребала.
И всяка нощ се молиш за крилата си,
обречени от теб на непотребност.
Познавах те преди да се родя
и още си говоря с тебе в тъмното.
И още пазя капка тишина,
облъчена с дъха ти на разсъмване.
Но няма да съм сянката в дома ти
с безмълвната вечеря. Съжалявам.
Не ме е страх. Отдавна съм по пътя.
И в другия живот ще те познавам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Мавродинова Все права защищены