30 ago 2007, 23:12

Познавах те преди

  Poesía
2.3K 0 26
Познавах те преди да се родя.
Откривах те в смъртта преди да дойдеш.
В огризки от изплюти времена
отдавна сме се слели. Бронебойно.

Познавах те преди да се родя.
Къде вървя, преди да ме ме прегърнеш?
Кошмарно, безвъзвратно закъсня.
Не виждаш ли в какво си се превърнал?

В гротескните си пътища съдбата
във сфера суета те е погребала.
И всяка нощ се молиш за крилата си,
обречени от теб на непотребност.

Познавах те преди да се родя
и още си говоря с тебе в тъмното.
И още пазя капка тишина,
облъчена с дъха ти на разсъмване.

Но няма да съм сянката в дома ти
с безмълвната вечеря. Съжалявам.
Не ме е страх. Отдавна съм по пътя.
И в другия живот ще те познавам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Мавродинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !!!
  • "Познавах те преди да се родя
    и още си говоря с тебе в тъмното.
    И още пазя капка тишина,
    облъчена с дъха ти на разсъмване."
    Харесват ми творбите ти!
  • Отново неотразима!!!
    Започвам да се повтарям,но как да не те поздравя!!!
    Дано този водопад от невероятности никога не пресъхва
    Целувки.
  • Не помня колко пъти го прочетох...
    Ако кармата можеше да те прочете...
  • На следващата среща ще дойда пеша, независимо в кой град е, само заради теб!Давам ти думата си!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...