30.08.2007 г., 23:12

Познавах те преди

2.3K 0 26
Познавах те преди да се родя.
Откривах те в смъртта преди да дойдеш.
В огризки от изплюти времена
отдавна сме се слели. Бронебойно.

Познавах те преди да се родя.
Къде вървя, преди да ме ме прегърнеш?
Кошмарно, безвъзвратно закъсня.
Не виждаш ли в какво си се превърнал?

В гротескните си пътища съдбата
във сфера суета те е погребала.
И всяка нощ се молиш за крилата си,
обречени от теб на непотребност.

Познавах те преди да се родя
и още си говоря с тебе в тъмното.
И още пазя капка тишина,
облъчена с дъха ти на разсъмване.

Но няма да съм сянката в дома ти
с безмълвната вечеря. Съжалявам.
Не ме е страх. Отдавна съм по пътя.
И в другия живот ще те познавам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Мавродинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!
  • "Познавах те преди да се родя
    и още си говоря с тебе в тъмното.
    И още пазя капка тишина,
    облъчена с дъха ти на разсъмване."
    Харесват ми творбите ти!
  • Отново неотразима!!!
    Започвам да се повтарям,но как да не те поздравя!!!
    Дано този водопад от невероятности никога не пресъхва
    Целувки.
  • Не помня колко пъти го прочетох...
    Ако кармата можеше да те прочете...
  • На следващата среща ще дойда пеша, независимо в кой град е, само заради теб!Давам ти думата си!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...