30.08.2007 г., 23:12 ч.

Познавах те преди 

  Поезия
1986 0 26
Познавах те преди да се родя.
Откривах те в смъртта преди да дойдеш.
В огризки от изплюти времена
отдавна сме се слели. Бронебойно.

Познавах те преди да се родя.
Къде вървя, преди да ме ме прегърнеш?
Кошмарно, безвъзвратно закъсня.
Не виждаш ли в какво си се превърнал?

В гротескните си пътища съдбата
във сфера суета те е погребала.
И всяка нощ се молиш за крилата си,
обречени от теб на непотребност.

Познавах те преди да се родя
и още си говоря с тебе в тъмното.
И още пазя капка тишина,
облъчена с дъха ти на разсъмване.

Но няма да съм сянката в дома ти
с безмълвната вечеря. Съжалявам.
Не ме е страх. Отдавна съм по пътя.
И в другия живот ще те познавам.

© Елица Мавродинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!
  • "Познавах те преди да се родя
    и още си говоря с тебе в тъмното.
    И още пазя капка тишина,
    облъчена с дъха ти на разсъмване."
    Харесват ми творбите ти!
  • Отново неотразима!!!
    Започвам да се повтарям,но как да не те поздравя!!!
    Дано този водопад от невероятности никога не пресъхва
    Целувки.
  • Не помня колко пъти го прочетох...
    Ако кармата можеше да те прочете...
  • На следващата среща ще дойда пеша, независимо в кой град е, само заради теб!Давам ти думата си!
  • и какво да кажа сега?безмълвна съм!
  • Аз пък те прегърнах и сега се фукам с това
    А сега по същество-появяваш се с гръм и трясък, разбиваш ни на парченца и всички те поздравяват
    А аз, дори те моля да продължаваш да го правиш, това раздробяване ми харесва!
    Много, много те прегръщам, миличка!
  • Богат на 4увства стих!
    Невероятен!
  • Ели, дори ми е трудно да те коментирам.
    Винаги при прочит на твой текст изтръпвам.
    Невероятно усещане бе наяве да чуя думите излизащи от душата ти.
    Това е едно от нещата запечатали се трайно в съзнанието ми от случванията онази нощ.
    Затова вече още по-осезаемо творбите ти достигат и вълнуват.

    Поздрав и усмивка.
  • Няма да вадя цитати Алиса, целият стих е наситен с дълбока чувственост!
    На срещата не можах да те прегърна, като си тръгнах чак тогава разбрах, че къдрокосото красиво момиче си Ти!
    Прегръщам те сега!
  • Като докосване през стената на сапунен мехур... Защо не се пука?
    Крайно време беше, Ели! Пиши и споделяй!
    Да ти купя ли компютър? И интернета ще ти плащам.

  • "Но няма да съм сянката в дома ти
    с безмълвната вечеря. Съжалявам."

    Всъщност тези два реда са болезнена вивисекция на средностатистическото семейство, а безпощадната ясност, нарисувана само с два реда, ме кара да ти завиждам за моженето. Отново демонстрираш невероятен усет. Направо инстинкт за осъзнаване на нещата.

    Не знам какво да мисля, не е нормално дете на 20 години да има мъдрост за двама възрастни. Неприлично млада си, за да осъзнаваш това, което хора и на по 50 не могат

    Понякога, като чета нещо твое, се чудя какво ли е на твоята възраст да носиш бремето на таланта .
    Определено на не-поетите им е по-лесно
    Поздрави.

  • Умницата ми тя! Радваш ме, миличка!!!
    Чудеса твориш, така да знаеш!

    Целувам те
  • Прекрасна,както винаги!Поздрав!
  • Аз докато стигна до теб и всички похвали казани.
    Поздрави от мен и съм щастлив, че се видях с теб във Варна!!!
    Прекрасен стих, Ели!!!
  • Мила Елице, грабна душата и сърцето ми и ги отнесе по пътя си. Великолепие и прелест е поезиятя ти ,Елица. С обич.
  • Прелест!
  • Уникална си,адашке!6!
  • много е добро!браво!6
  • Ели, срина ме!!!
    Ти си уникума на сайта, мила моя!
    Гушкам те!
  • "И всяка нощ се молиш за крилата си,
    обречени от теб на непотребност."

    Алисооооооо, напрао немам думи!!!
  • Лелеее, най-сетне го пуснаха!!!
    Доживях, Ели!!!
    Струваше си и на ента степен чакането!
    Поздравления, чуденце!!!
  • "Но няма да съм сянката в дома ти
    с безмълвната вечеря. Съжалявам.
    Не ме е страх. Отдавна съм по пътя.
    И в другия живот ще те познавам." !!!

    Великолепен стих!Умопомрачително!
  • Има стихотворвния които пораждат тръпка, преминаваща по цялото ми тяло.. едно от тях...
  • Ели,нямам думи!
    Само мълча...
  • Познавах те преди да се родя
    и още си говоря с тебе в тъмното.
    И още пазя капка тишина,
    облъчена с дъха ти на разсъмване.

    Но няма да съм сянката в дома ти
    с безмълвната вечеря. Съжалявам.
    Не ме е страх. Отдавна съм по пътя.
    И в другия живот ще те познавам.

    !!!!!!!!!!!!!!!!!*
    стига деееее...

    напрау ша умръ!
Предложения
: ??:??