23 окт. 2012 г., 14:40

Познаваш ме

1.9K 0 8

ПОЗНАВАШ МЕ

Познаваш в мене всякоя жена -
онази непринудената, плахата,
която плаче тихо под дъжда

и крие се на птиците под стряхата.
Познаваш и онази в мен – бунтарката
с разпалени в очите си искри...
Две чаши вино. Знаеш ми и мярката.
Разбрал си и последствията след три...
Познаваш и онази – пиперливата,
наметнала ината си през рамо -
разрошена, без грим, но пак красивата!
Разцъфваща под твоя поглед само...
Познаваш ме - когато съм такава
аз всичко мъжко в тебе ще объркам.
За две минути лудо те вбесявам,
на третата - в прегръдките ти мъркам!..
И знаеш как със първите лъчи
тъгата ми с усмивка ще прикривам,
а късно вечер страшно ще личи,
че няма ли те – аз не съм щастлива.
Ти виждал си блестящата ми маска,
прикриваща самотното лице.
Усмихвам се... И всички ръкопляскат.
Желана съм от хиляди мъже.
Но никой като теб не ме познава,
и като тебе не познавам аз...
Изпитвал ли си ти любов такава
безумна, като тази между нас?
Познаваш всяко мое отражение...
Пред тебе съм като пред огледало.
Прочиташ ме като стихотворение...
Усещаш ме, сякаш сме едно цяло.
Познаваш тихите ми многоточия,
дори и истеричният ми смях,
но ме обичаш! Зная колко точно...
Дори и да повтаряш, че е грях!
Ще бъдеш ли наистина щастлив
ако убиеш всяка моя същност?
И как ще се почувстваш влюбен, жив,
без моето побъркващо присъствие?
Далече, близо, или пък насън
ще ме усещаш дълго, дълго още..!
Познаваш ме – в сърцето ти съм трън!
... Пък нищо, че до друга лягаш нощем!

Павлина Соколова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Соколова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силно!
  • Талантлива си! Пиши!
  • Прочетох доста от стихотворенията ти. За силата на думите ти вече писах, сега ми се иска да ти кажа, нещо, което трябва да доизгладиш. Това е дължината на стихотворенията - достатъчно сила притежават за да побереш думите си в по-малко редове, без това да наруши въздействието им.
    Мнението ми е неангажиращо. Радвам се, че те открих като автор. Притежаваш и стил, и стойност.
  • Надминала си себе си!Благодаря за удоволствието от прочита!
  • Прекрасно е!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...