Познаваш ме
ПОЗНАВАШ МЕ
Познаваш в мене всякоя жена -
онази непринудената, плахата,
която плаче тихо под дъжда
Познаваш и онази в мен – бунтарката
с разпалени в очите си искри...
Две чаши вино. Знаеш ми и мярката.
Разбрал си и последствията след три...
Познаваш и онази – пиперливата,
наметнала ината си през рамо -
разрошена, без грим, но пак красивата!
Разцъфваща под твоя поглед само...
Познаваш ме - когато съм такава
аз всичко мъжко в тебе ще объркам.
За две минути лудо те вбесявам,
на третата - в прегръдките ти мъркам!..
И знаеш как със първите лъчи
тъгата ми с усмивка ще прикривам,
а късно вечер страшно ще личи,
че няма ли те – аз не съм щастлива.
Ти виждал си блестящата ми маска,
прикриваща самотното лице.
Усмихвам се... И всички ръкопляскат.
Желана съм от хиляди мъже.
Но никой като теб не ме познава,
и като тебе не познавам аз...
Изпитвал ли си ти любов такава
безумна, като тази между нас?
Познаваш всяко мое отражение...
Пред тебе съм като пред огледало.
Прочиташ ме като стихотворение...
Усещаш ме, сякаш сме едно цяло.
Познаваш тихите ми многоточия,
дори и истеричният ми смях,
но ме обичаш! Зная колко точно...
Дори и да повтаряш, че е грях!
Ще бъдеш ли наистина щастлив
ако убиеш всяка моя същност?
И как ще се почувстваш влюбен, жив,
без моето побъркващо присъствие?
Далече, близо, или пък насън
ще ме усещаш дълго, дълго още..!
Познаваш ме – в сърцето ти съм трън!
... Пък нищо, че до друга лягаш нощем!
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
