24 июл. 2008 г., 10:37

Позволеното от мен

651 0 1

Позволеното от мен го заслужавам.

Чудо е да цъфнат в бурените рози.

Ниски са тревите, земното кълбо е стая,

лунатичка съм, упътена заникъде.

Полет уж нагоре, а рибарски мрежи

ме оплитат във пасаж от риби.

Бляскави харпуни някой запокитва,

за седефени браслети стават мидите.

Всичко е по орис. Няма изненади.

Странното е, че съм будна, тоест - жива.

И защо да питам кой подрежда хаоса,

щом у мене е причината?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...